Η ποίηση είναι
η πιο σκληρή
μοναξιά!*
Поезия – на красотота глас
Поезия – на мисълта ми пристан,
погалих те с душата си ранена
и погледът до болка те поиска,*
познал у тебе тъжната вселена.
Поезия – в началото бе ти,
а краят днес изтича от дланта ми.
Запазих те в дъгата от мечти,
когато дъжд обсипа песента ми.
Поезия – на любовта копнеж
по устните ти начерта бразди,
нежни като фреските от скреж
пред погледа на падащи звезди.
Поезия – на красотата глас
в светъл блян от мигове трепти.
С твойта сила ще угасна аз,
в мойта слабост ще изгрееш ти…
26.09.2012
*Поезията е най-тежката самота. (“Η ποίηση” του Γιώργου Στογιαννίδη)
