Лунно сияние

Облаци кълбят се пред луната,
вечерта е тиха, неспокойна.
Вятърът раздира тишината,
улицата, пуста и усойна.
Сякаш чака някой да премине,
като знак за сивкава надежда,
че светът съвсем не се е сринал
както на всички нас ни изглежда.

Лампите ще светят днес напразно,
стълбовете им разтягат сенки.
И паважа, изморен и влажен
отразява лунните останки.
А светът… Е, той не се е сринал,
както се усеща. Но изглежда,
че ужасно много време мина,
от когато имаше надежда…

05.05.2012
21:55


Leave a Reply