И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите… И сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля… И сякаш падам всеки път, когато си далеч… И сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата ми… И сякаш един-единствен твоят образ ме държи жива… И сякаш умирам всеки път, когато те видя да се приближаваш… И сякаш не мога да дишам, когато не ме гледаш в очите… И сякаш светът е сив, когато не се смееш… И сякаш всичко казано за теб е прекалено обикновено, прекалено прозаично и празно… Сякаш думите нямат красноречието да опишат твоята същност… И сякаш аз само стоя и се взирам уморено в ръба на времето, чакайки да те зърна дори само за миг… И сякаш всичките мигове, в които за теб мечтаех нямат никакво значение, ако не си до мен…
И сякаш Вечността е прекалено кратка, за да те обичам… И сякаш музиката е прекалено силна, за да чуеш, че те викам… И сякаш ти направи живота ми цветен… Сякаш ти направи от изстиналите пориви огън… И сякаш аз не знам как да ти кажа: „Искам те!”, а думите гърмят в мислите ми… И сякаш ръцете ти никога не спират да ме прегръщат, а всъщност си на другия край на Света… И сякаш всичко спира, когато не държиш ръката ми… И сякаш не мога да вярвам в друго, освен в теб… И сякаш ти си идола, пред когото прекланям светлината и лудостта си… Сякаш ти си дрогата, която тече в кръвта ми… И сякаш се нуждая от теб прекалено много, за да те имам…
И сякаш сянката ти се прокрадва безшумно през куплетите на нашата песен… И сякаш само аз мога да я видя… И сякаш нищо никога не е свършвало… И сякаш аз съм отново цяла… И сякаш отново мога да летя… И сякаш отново не ми е нужен въздух, за да живея… Сякаш отново с теб се храня и от теб пия живота си… И сякаш в моето без(д)умие намерих смелост да ти напиша това…
И сякаш ще те обичам вечно и завинаги…
Ами ти ?
