Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега, от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб, море,
завинаги пленена.
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва: – Остани?…
тичам по брега, от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб, море,
завинаги пленена.
И с поглед, вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.
Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те, останала без дъх.
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва: – Остани?…
22.05.2012
