Book Review 4: Safe Haven by Nicholas Sparks

“Every couple needs to argue now and then. Just to prove that the relationship is strong enough to survive. Long-term relationships, the ones that matter, are all about weathering the peaks and the valleys.”  

“Everyone has a past, but that’s just it–it’s in the past. You can learn from it, but you can’t change it.” 
“Maybe I don’t want to be defined by what I do. Maybe I’d like to be defined by what I am.” 
‘Safe Haven’ е поредната книга на Никълъс Спаркс, която просто ме оставя безмълвна. Как е възможно този човек да пише толкова хубаво?! 
Книгата я прочетох преди няколко месеца, но така и не ѝ написах рецензия. Нещото, което ме провокира да го направя, беше факта, че преди няколко дни гледах и филма, който чаках от толкова много време.
Няма да описвам самия сюжет, тъй като усещам, че каквото и да кажа, ще е малко и недостатъчно да изградя цялостна картина на книгата. Единственото нещо, което ще кажа, е че това беше наистина най-тъмната книга на Спаркс, която бях чела. Този човек отново успя да ме изненада и то наистина много приятно, защото такъв сюжет определено не бях очаквала от него! 
От друга страна книгата притежава всичките качества, които толкооова много харесвам в творчестовото на Спаркс. Той представя героите реалистично, по такъв начин, че всеки един човек може да се свърже с тях и да открие общи черти. Героите му са обикновени хора, които преживяват ситуации, които могат да се случат на всеки един от нас. Също така обожавам факта, че чрез главните герои писателят дава надежда на всички, че можем да бъдем силни, да преследваме мечтите си и най-важното да се борим за любовта ни. Специално Кейти (която е главната героиня) е един много силен образ, който успява да избяга и в последствие да се пребори с миналото си. И в крайна сметка да открие щастието в любота, която толкова отчаяно е търсила. По този начин Спаркс доказва (за пореден път!), че всичко е възможно и никой никога не бива да се отказва. 
Никълъс Спаркс отново успя да ме накара да ‘вляза’ в самата книга. Имаше моменти, когато се смях. плаках, страхувах се… Определено това е книга, която ще остане в мен и съм сигурна, че ще я препрочета някой ден. Защото това е книга, която си струва да бъде прочетена и препрочетена и никога няма да ми омръзне.
А колкото се отнася до филма – останах много приятно изненадана, че следваше по-голямата част от книгата, а това всички знаем, че не се случва доста често. Освен това филмът успя да предаде чувствата, които съм изпитвала, докато чета книгата и това със сигурност е още един плюс. И за последно – Джош Дюамел! Той просто е перфектният Алекс ❤
_____________________________________________
Once again Nicholas Sparks leaves me speechless with his book ‘Safe Haven’. How can this man write such good books?

I read the book a few months ago, but never wrote a review on it. What provoked me to do it was the fact that a few days ago I watched the movie, which I’ve been waiting for so long.

I will not describe the plot itself, as I feel that whatever I say will be little and insufficient to build a comprehensive picture of the book. The only thing that I will say is that this was indeed the darkest Sparks’ book that I have ever read. This guy managed to surprise me once again because this was a story that I was definitely not expecting it!

On the other hand the book has all the characteristics that I like in Sparks’ work. It presents realistic characters in a way that everyone can connect with them and find commonalities. His characters are ordinary people who are experiencing situations that can happen to any of us. Also I love the fact that through the main characters the writer gives hope to all of us that we can be strong, we can pursue our dreams and most importantly fight for our love. Katie
especially (who is the main character) is a very strong character who manages to escape and eventually to fight with her past. And in the end she finds happiness in the love that she was so desperately searching for. Thus Sparks proves (yet again!) that anything is possible and no one should never give up.

Nicholas Sparks once again managed to get me to ‘go’ in the book. There were times when I laughed,
I cried, I was afraid … This is definitely a book that will stay with me and I’m sure that’ll reread it someday. Because this is a book that is worth to be read and re-read and I will never get tired of it!

As regards to the movie – I was left very pleasantly surprised that it follows the most parts of the book and we all know that does not happen very often. Moreover, the film managed to convey the feelings that I felt as I read the book and this is certainly another plus. And last – Josh Duhamel! He’s just the perfect Alex!
„There’s no safer place for you than here with me!“

Leave a Reply