Още в детството си развих любовта си към четенето. За съжаление обаче заради забързаните ми дни, единствената ми възможност да чета сега е времето преди да заспя всяка вечер и почивните дни. Любимият ми ден за четене е неделя, заради самата атмосфера на деня – тя просто предполага дълги часове четене на дивана в хола. По този начин аз се разтоварвам и се подготвям психически за новата седмица.
Тази неделя бих искала да ви споделя мнението си за последната книга, която прочетох, а именно “Фокус-Бокус” на Кърт Вонегът. Влюбих се в стила на Вонегът преди няколко години, когато за първи път прочетох “Кланица 5” (можете да прочетете рецензия тук, но за съжаление е само на английски). Определено стилът на Вонегът не е за всеки, тъй като той е коренно различен от това, което се предлага на пазара в момента.
Това, което ме пленява всеки път, когато чета Вонегът, е неговият характерен прочит на някои от най-важните исторически събития. Именно този прочит е нещото, което го прави, толкова отличаващ се автор. Основната тема на “Фокус-Бокус” е войната във Виетнам и нейното въздействие не само върху главния герой – ветерана Юджийн Дебс – но също така и върху цялото американско общество и начина, по който ветераните са приети от същото това общество. Ако очаквате последователност в разказа, която да развива историята по логически и хронологичен път, няма да я намерите при Вонегът. Историята се разказва чрез отделни спомени на главния герой и така всяка страница добавя нещо ново към голямата картина, като често това са напълно неочаквани и невероятни случки. По този начин читателят дори не осъзнава как разказът се разкрива пред него.
Вонегът е истински майстор на неочакваните обрати и често в неговите книги читателят става свидетел на дори абсурдни истории, които допълват нашата представа за героите. “Фокус-Бокус” проследява историята на Юджийн Дебс, ветеран от войната, който след напускането си от армията, се отдава на преподаването в местния частен колеж, а след това в местния затвор. След едно масово бягство от затвора той погрешка е обвинен за един от организаторите, а докато чака своя процес, умира от туберколоза. През цялата книга той анализира своя живот и се опитва да преброи с колко точно жени е бил в сексуални отношения. И въпреки че книгата започва именно с този въпрос, читателят така и не получава конкретен отговор. Това, с което трябва да се задоволим, е сложен математически проблем в край на романа, който изисква от читателя да си спомни почти всяко число, споменато в книгата. Само след трудни математически изчисления с тези числа, читателят ще достигне до крайната бройка на жените, с които Юджийн е спал.
Неповторимата комбинация от важни исторически събития, хаплива сатира, неочаквани обрати в разказа и задълбочен анализ на съвременния свят и култура са нещата, които ме накараха да се влюбя в изкуството на Вонегът и да продължавам да го чета дори и днес.
Ами вие чели ли сте нещо от Вонегът? Кажете ми в коментарите.
Целувки,
Криси
