Здравейте, прекрасни!
Надявам се, че неделята ви е спокойна и щастлива.
Тъй като тъкмо навлязохме в осмата ни седмица на социална изолация и правителството тази сутрин съобщи за облекчаване на определени мерки, се замислих какво всъщност успях да направя досега. Всякакви емоции бушуваха в мен, затова още в началото на кризата реших, че ще е най-разумно да се отдам на момента и всеки ден да преценявам какво ще е най-доброто за мен именно в този ден. Така някои дни бяха изключително продуктивни и със замах отмятах дори и най-досадните задачи от списъка си. В същото време имах възможността да се отдам и на креативността си, като оцветих няколко странички в книгата ми за оцветяване и планирах статии за блога за месеци напред. Но все пак прекарах и няколко дни изцяло на дивана и се наслаждавах на хубава музика, интересна книга или пък вълнуващ филм или телевизионно предаване. Подходът, който прилагам към ситуацията, в която се намираме, определено е по-либерален и така си позволявам и моменти, в които просто да не правя нищо без да се чувствам гузна за това. С течение на времето установих, че няма нищо лошо нито в това да си изключително продуктивен, нито пък в това да прекараш целия ден по пижама. Това са просто два различни начина за справяне със ситуацията и е абсолютно приемливо да ги прилагаме и двата. Светът е достатъчно несигурен и тревожен, за да се сравняваме с другите и начините, по които те приемат ситуацията.
Целта на днешната публикация определено не е да ви споделя какво можете да правите, докато сме си вкъщи – мисля, че вече се изписаха милиони думи по тази тема, а и предполагам, че вече не е толкова актуална. Не, днес исках да ви разкажа за начините, които на мен ми помагат да се справя със ситуацията и да запазя разсъдъка си. Надявам се, че ще намерите нещо полезно и за вас.
Сутрешни страници
Обичам да се събуждам рано всяка сутрин (или поне преди Калоян). За последната седмица това ми е изключително трудно и в момента се опитвам да разбера каква може да е причината. Въпреки това в дните, в които имам известно свободно време преди работните ангажименти, обичам да се отдам на сутрешните си страници.
Взаимствах идеята от известния американски танцьор Julianne Hough, която сподели за нея преди няколко месеца. Наистина е много просто – събуждам се сутрин и почти веднага сядам да пиша свободно. Самият акт на писане без каквито и да било задръжки толкова рано през деня помага на креативността ми да се събуди. Не се притеснявам от това дали изреченията ми ще бъдат граматически правилни, дали почеркът ми е красив, дори дали съм завършила мисълта си. Въпреки че обръщам голямо внимание на писането си тук в блога, при сутрешните ми страници всичко става на магия – пиша за това как се чувствам и за какво мисля точно в този момент без изобщо да се интересувам как ще изглежда крайния текст. В някои дни това ми действа почти прочистващо – освобождаващо и дори терапевтично е чувството свободно да споделиш мислите и емоциите си в тези трудни времена.
И въпреки че ми носи голяма наслада, сутрешните страници не са част от рутината ми всяка сутрин. Обичам организираното начало на деня, така че понякога ми е трудно просто да пиша в свободен стил. Обикновено когато усетя силна нужда да излея някъде мислите си, се обръщам към тефтера си без да се чувствам гузна, че съм пропуснала няколко дни (или пък дори цяла седмица).
Любими книги от детството
Едва ли ще ви изненадам, но аз наистина много обичам да чета. В последните няколко месеца четенето обаче остана на заден план след всичките ангажименти покрай сватбената организация (ще ви споделя повече за нея скоро), работата и като цяло живота ми. Така нямах достатъчно време и енергия за повече от 10-15 страници на ден, прочетени набързо преди да заспя.
Това обаче бързо се промени, след като ни се наложи да прекарваме толкова голяма част от времето си вкъщи. Сега използвам обедните си почивки, вечерите и уикендите да наваксам с книгите си. А в последните няколко седмици дори се върнах към няколко вечни любимци от детството ми и започнах да препрочитам всичките книги от поредицата за Хари Потър. Вече завърших четвъртата книга от поредицата, Хари Потър и огнения бокал, и обмислям да прочета всичките седем книги до края на социалната изолация. А вие препрочитате ли стари любимци?
Маминият кекс (+ рецепта)
Първите две книги от поредицата за Хари Потър бяха подарък от майка ми за един мой рожден ден преди повече от 15 години. Докато четях пожеланията, която тя е написала на първите страници, реших да проверя и тефтера си с рецепти за най-любимия си кекс от детството. Мама го правеше толкова вкусен, че обичах да си похапвам от него, докато чета любимата си история за малкия магьосник.
Рецептата определено не е една от най-полезните, но е толкова лесна и вкусна, че още с първата хапка ще забравите за съставките в нея. През годините съм я споделяла с няколко приятелки и тя веднага се е превръщала в техен любимец.
Маминият кекс
Ingredients
- 5 яйца (размер М)
- 1 1/2 ч. чаша захар
- 1/2 ч. чаша олио
- 1 ч. чаша прясно мляко
- 3 ч. чаши брашно
- 1 с. лъжица бакпулвер
- какао
Directions
- Step 1 Предварително загрейте фурната на 180 градуса. Покрийте формата за кекс с тънък слой олио и оставете настрана.
- Step 2 Разбийте едно по едно яйцата с миксер на ниска скорост. Добавете постепенно захарта, като продължите да разбивате с миксера, а след като сместта заприлича на фин мокър пясък, добавете олиото и прясното мляко. Разбъркайте добре с лъжица.
- Step 3 Пресейте брашното, бакпулвера и какаото и ги добавете постепено към мокрите съставки. Разбийте всичко с миксера на средна или висока скоро, докато се получи хомогенна смес.
- Step 4 Изсипете във формата за кекс и печете за около 40-45 минути – проверете с дървено шишче или клечка за зъби и извадете от фурната веднага след като по него вече няма от сместта. Оставете кекса да изстине във формата за 5-10 минути.
И ето така са по-малко от час си направихме изключително вкусен кекс за закуска в следващите няколко дни!
Ами вие как се справяте със ситуацията в момента? Какво ви помага най-много? Разкажете ми в коментарите.
Целувки,
Криси
