Има едно място в България, където се срещат величието на природата и силния дух на народа ни. Това е Стара планина – планината, която дава името на целия Балкански полуостров (алтернативни наименования на планината са и Балкан, Хемус, Kocabalkan и Άιμος) и е свидетел на едни от най-значимите събития, както в историята ни, така и в обуславянето на културата ни. Комбинацията от великолепна природа и богата история и култура е това, което ни подтикна да прекараме последните почивни дни на лятото именно в този район.
Тъй като разполагахме само с три дни, решихме oсновният фокус на нашето пътуване да бъде историята и културата на района. Искахме да усетим атмосферата, в която са живели редица велики личности от нашата история – Иван Вазов, Васил Левски и Христо Ботев са само малка част от значимите фигури, които са наричали този район свой дом. Беше ни изключително интересно да научим повече за етнографията на района, да се докоснем до бита на възрожденските българи, да посетим манастирите, в които са намирали убежище, да се разходим по малките улички и да усетим калдъръма под краката, да се докоснем до майсторлъка на предците ни.
Днес ще ви разкажа с какво ни впечатли Централният Балкан и кои забележителности посетихме, а съвсем скоро ще ви споделя и повече за местата за настаняване в района и къде можете да хапнете най-вкусните гозби. Приятно четене!
Като цяло е сравнително лесно да стигнете до Централния Балкан. Ако тръгвате от София, най-добрата ви опция определено е автомагистрала Хемус в посока Варна. Имайте предвид обаче че дългогодишните ремонти по пътя все още продължават, така че на места има временна организация на движението, което е предпоставка за задръствания.
В самата планина пътищата са предимно тесни, а на места направо опасни. По пътя за Гложенския манастир, например, две коли се разминават изключително трудно, което допълнително се усложнява от факта, че мантинела изцяло липсва. Затова бъдете внимателни.
От гледна точка на настаняването ви съветвам да си изберете някое сравнително централно място, където да нощувате и да използвате за отправна точка за еднодневни пътувания до различните забележителности. Разстоянията са кратки, така че съвсем спокойно можете да комбинирате няколко по-близки забележителности в един ден без да има нужда да сменяте мястото за нощувка. Ние например избрахме за нощувките си курортът Априлци, от където пътувахме до Троян, Габрово, Дряново и Боженци.
Може би най-характерното за района на Централния Балкан са множеството манастири, които са приютявали националните ни герои по време на Освободителната война. До тях обаче не се стига лесно – общоизвестните широки пътища няма да ви заведат до нито един от седемте Старопланински манастира. Живописният маршрут, по който трябва да поемете, може да ви притесни на моменти, но повярвайте ми крайната точка определено си заслужава.
В програмата ни този път решихме да включим Гложенския манастир и Дряновския манастир. Гложенският манастир беше и първата ни спирка – той е разположен в северната част на Стара планина и до него се стига чрез тесен, криволичещ планински път след отклонението при с. Малък извор. Според преданието манастирът е построен през XIII век от украинския княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В обителта многократно е намирал спасение националният ни герой Васил Левски, а след освобождението там е бил заточен известният български книжовник Васил Друмев. Манастирът се намира на висока скала в планината и от двора му се открива страхотна панорамна гледка.
Дряновският манастир също предлага великолепни природни гледки. Районът около манастира представлява красива клисура, образувана от река Дряновска, врязала високите скали наоколо, които са част от платото Стражата. Манастирът заема важно място по време на Априлското въстание. В него се води дълга и тежка битка между българските бунтовници, начело с поп Харитон, и турците. За съжаление, повечето от нашите въстаници загиват геройски в тази битка, а няколко години след нея в тяхна чест е построен паметникът-костница, който може да се види и днес пред храма на манастира.
Докато сте в района, не забравяйте да се огледате за някоя от множеството котки, които живеят на територията на манастира. Те се радват на вниманието към себе си и с радост ще ви позират за снимка, като истински фото модели. 🙂
Само на 300 метра от входа на манастира се намира и пещерата Бачо Киро. Можете да изберете между два вида маршрут, за да я разгледате. Краткият маршрут е без екскурзовод и без предварителна заявка. Дългият маршрут (с продължителност около 1 час) се осъществява с екскурзовод и при минимум 15 туристи. Ние, за съжаление, не бяхме запознати с тези детайли и затова се насладихме на пещерата чрез краткия маршрут. Пещерата е първата в страната благоустроена за посещения от туристи. Тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (разумни хора) в Европа.
Други старопланински манастири, които можете да посетите, ако имате повече време, са Троянският, Новоселският, Соколският и Батошевските манастири (девически и мъжки).
Централният Балкан е богат и на примери за живота и бита на възрожденските българи. Именно тук се намира и архитектурно-етнографският комплекс „Етър“ край Габрово. През годините съм го посещавала два пъти и винаги ми е било изключително интересно да разгледам експозициите и да науча нещо ново за бита на предците ни.
Комплексът е умален размер на някогашно Габрово и е първият музей на открито в България. Той показва българския бит, култура и занаятчийство с малките си талпени и двукатови къщички и голямата чаршия. В малките търговски дюкяни можете да се докоснете до позабравени вкусотии, като бялото сладко и пестила (габровски шоколад със сини сливи). Аз опитах от пестила и определено мога да кажа, че не се доближава до моя вкус за сладко.
Само на 15 км от Габрово се намира и малкото селце Боженци. Легендата за създаването му ни отвежда в далечната 1393г, когато османците завладяват столицата на Второто българско царство – Търново. Овдовялата болярка Божана, заедно с невръстните си синове, тръгнала да търси убежище в планината. Така тя стигнала до красива местност в северните склонове на Балкана и там основала селището Боженци. С течение на времето синовете на болярката се захванали с търговия и селото процъфтяло. Една разходка по калдъръмените улички на резервата ще ви пренесе в един прекрасен свят, далеч от градската суматоха. В началото на селцето има голям паркинг, където задължително трябва да оставите колата и да продължите пеша.
Други етнографски комплекси в района, които можете да посетите са: Етнографски комплекс “Дамасцена”, Архитектурно-исторически резерват Копривщица, Архитектурен и исторически резерват “Старият град” – Карлово.
Със сигурност още много може да се изпише по темата за забележителностите в парк Централен Балкан, тъй като районът е богат на история и култура. Кои са вашите любими места там? Разкажете ми в коментарите.
1 thought on “Тридневна почивка в сърцето на България – Централен Балкан”