Миналата седмица отбелязахме една година от въвеждането на ограниченията, свързани с Covid-19. Все още помня много добре 13 март 2020 г. (петък) – първият случай беше регистриран седмица по-рано и притеснението можеше да се усети лесно около нас; нещо идваше, но никой не знаеше какво точно да очакваме. Все по-малко хора използваха метрото, включително и аз, тъй като бях започнала да ходя на работа с кола всяка сутрин с Калоян. Онзи петък, 13 март 2020 г., влязох в офиса, измих си ръцете, както обикновено, включих компютъра и на екрана се появи първият знак, че нещо вече се е променило. Много дълъг имейл от шефовете ми беше най-отгоре в списъка с имейли в пощата ми онази сутрин – уведомяваха ни, че се налага да въведат задължителна работа от вкъщи за всички служители в компанията, която влиза в сила още същия ден. Затова прибрах малкото неща, които държах в офиса, върнах се вкъщи и никога повече не се върнах на работа в офиса.
Една година по-късно, все така не знаем какво да очакваме от бъдещето, тъй като ситуацията продължава да бъде изключително динамична. Събуждам се всяка сутрин и се надявам на най-доброто – че аз и семейството ми ще останем здрави, че тези преминали през болестта ще се справят с последиците от нея по най-добрия начин, че ще имаме шанса да се ваксинираме, ако състоянието ни го позволява, че все пак ще намеря нещо положително в поредния дълъг ден. Все още е трудно за много от нас, но въпреки това се стремя винаги да гледам на нещата и от една по-положителна гледна точка и да намеря лъча светлина във всяка ситуация.
Така че днес исках да споделя с вас петте урока, които научих за последната година – година на глобална пандемия, година на всякакви ограничения, година пълна със размисли и оценка на живота ни. Наистина се надявам, че през последната година сте имали възможността да направите своите заключения и сте намерили нещо положително, за което да сте благодарни, въпреки многобройните трудности, които всички ние трябваше да преживеем. Ето моите положителни уроци от изминалата година.
УРОК 1: Най-важното нещо е здравето и семейството
Да, съгласна съм, че това трябва да е очевидно, но истината е, че в забързаното ни ежедневие често забравяме да сме благодарни, че сме здрави и че семейството ни е до нас. Това, което изминалата година ми показа, е, че няма значение какви материални неща притежаваме, къде прекарваме почивките си, или как прекарваме свободното си време – нищо, но наистина нищо, не е по-важно от здравето и семейството. Можем да загубим и двете много лесно и целият ни живот да се преобърне неусетно, така че никога не трябва да ги приемаме за даденост. В последната година всяка сутрин се събуждам с мисълта колко благодарна съм, че аз и семейството ми сме здрави. А в дните, в които не сме в най-добрата си форма, се моля да преминем през трудностите възможно най-леко.
УРОК 2: Не мога да контролирам всичко
Истината е, че можем да контролираме много малко неща, така че е изключително важно да не губим ценно време в опити да контролираме неща, които не зависят от нас. Това беше труден урок за мен, тъй като винаги съм обичала да правя планове за всяка ситуация, независимо колко малка е тя. Изминалата година ме научи, че няма нищо страшно в това да се фокусирам само върху нещата, които наистина мога да контролирам – действията ми, емоциите ми и изборите, които правя.
УРОК 3: Нямам време за токсични хора
Животът е кратък, а енергията ни е ограничен ресурс. Драмата и токсичността влияят негативно на нашето здраве и настроение, което непряко може да повлияе и на тези, които обичаме най-много. В последната година направих истинско усилие да се дистанцирам от токсичните хора около мен и поставих ясни граници. Знам, че е предизвикателство да премахнем изцяло тези хора от живота си, особено когато става дума за хора в най-тесният ни семеен и приятелски кръг, но в някои случаи е необходимо. Този избор не ни прави егоисти – той е свързан със стремежа ни за вътрешен мир и спокойствие.
УРОК 4: По-бавното ежедневие е привилегия
Още един урок, който научих по трудния начин. Дълго време мислех, че единственият начин да съм продуктивна е като успявам да приключвам всички задачи в списъка си за деня. Това се промени коренно през изминалата година – сега спокойно мога да прехвърлям определени задачи за друг ден и да бъда по-гъвкава с програмата си, без да се чувствам напрегната или дори гузна. Не е нужно да сме продуктивни през цялото време – няма нищо лошо в това да се насладим на малко по-бавни дни понякога, в които да отделим повече време за самите себе си. Това не е признак за егоисъм или мързел, а просто необходима предпоставка за психическото ни здраве.
УРОК 5: Грижата за себе си трябва да е приоритет
Грижата за себе си е тема, по която често пиша. Знам, че това е термин, който дразни някои хора, но всъщност никой не може да оспори факта, че грижата за себе си е от съществено значение за физическото и емоционалното ни здраве. Тук не става дума за скъпи спа процедури или екзотични почивки. Грижата за себе си може да се изрази и в малки действия, като четене на книга, разходка сред природата, хидратираща маска за лице преди сън. Няма нужда да харчим големи суми пари, за да се почувстваме добре и да се погрижим за физическото, емоционалното и духовното ни състояние.
Сигурна съм, че мога да добавя още много неща към списъка с уроци от изминалата година, но вярвам, че именно тези пет урока са най-важните за мен. А кои са вашите? Разкажете ми в коментарите.
