Каквото и да правя все стигам до момента за един хубав ъпдейт, в който да споделя с вас къде бях през това време и защо не съм споделяла нови статии в блога. До тук нищо изненадващо, тъй като вече няколко пъти съм правила подобни ъпдейти в историята на блога ми. Изненадващото в този случай е, че новият ъпдейт идва толкова скоро след последният такъв, който споделих през януари тази година. Започнах годината обнадеждена и нетърпелива да се върна обратно към редовните публикации тук, но за съжаление или не животът си имаше други планове за мен.
Блогът ми винаги е бил моето безопасно място – не само единственото място, където мога да се отдам на творческите си нагони от 2009 година насам (еха, близо 13 години блогърстване!), но също така и място, където спокойно мога да бъда истинското си аз. Където мога да споделям преживяванията си, емоциите си, мислите си, всякакви неща свързани с козметика и мода, които ме вдъхновяват всеки ден. Знаете ли, че по едно време подзаглавието на блога гласеше “Блог за преживявания, идеи и всичко останало между тях”? С всички промени и подобрения, които съм правила през годините върху блога си, частта “и всичко останало между тях” сякаш превзе основната идея и цел, поради която създадох този блог преди толкова години.
Пиша тази публикация на 4 април 2022, въпреки че тя официално ще бъде публикувана на 15 април. 4 април е моят рожден ден и не знам дали фактът, че навършвам 28 години или като цяло атмосферата на несигурност и непредсказуемост, в която живеем през последните две години, но в момента се чувствам леко изгубена и несвързана с истинското ми аз. През последните две години живея на автопилот и разбирам, че всеки човек стига до този момент веднъж или два пъти в живота си. Изглежда, че аз стигнах до първата си такава спирка по пътя и мисля, че това беше достатъчно.
През последния месец и половина, през които отсъствах от блога, се случиха много неща – не знам дали някога ще споделя какво точно преживяхме, защото това не е изцяло моя история, и трябва да запазя правото на лично пространство на хората около мен. Изводът, до който обаче стигнах сама, е, че ми липсва нотката на спонтанност и авантюризъм; да изживявам момента пълноценно, без да мисля прекалено много; да не правя многобройни планове, да се пусна по течението; да съм креативна и вдъхновена; да слушам по-често интуицията си, но също така и сърцето си, когато ми шепне, че е време за промяна. Да бъда по-често сред приятели; да споделям и да се грижа за хората, които обичам; да се наслаждавам на всяко малко нещо, което ме заобикаля; да внимавам за това как прекарвам времето си, как харча парите си и най-важното как и за кого изразходвам енергията си.
Въпреки че съм само на 28 години, разбирам, че всеки преминава през различни фази в живота си. Разбирам, че не мога да върна времето назад, а и не искам да бъда отново на 20 години, пълна с толкова наивна надежда и хъс за живот. Всяка фаза има своите предимства и определено съм готова за това, което тепърва ми предстои. Все пак това не означава, че от време на време не усещам липсата на неща, които са характеризирали живота ми преди. И чувствам, че трябва да съм много благодарна, че имам това кътче от интернета само за себе си, което да ме подтикне да съм по-добра, по-обнадеждена и по-щастлива.
Искам да експериментирам повече. Искам да съм по-спонтанна. Искам да спра да мисля за момент и да започна нещо ново. Искам от време на време да усещам свободата на младостта си. И реших, че блогът ми не само ще бъде идеалното място да документирам всичко това, но също така ще бъде и идеалното извинение за мен да опитам нови неща.
Наздраве за последните 28 години в себеопознаване. Наздраве и за следващите 28 години на себеразвитие, стъпка по стъпка!
