Преди две седмици се включихме в събитие, превърнало се в последните години в един от хайлайтите на културната сцена. Не само у нас, но и в цяла Европа. Става дума за Европейската нощ на музеите, която тази година се проведе на 14 май.
Близо 70 държавни и общински музеи и художествени галерии, както и техните филиали в 24 области в страната участваха в осемнадесетото издание на инициативата Европейска нощ на музеите тази година. От най-големите исторически музеи, през впечатляващата колекция от картини на националната галерия Квадрат 500, чак до множество малки кокетни галерии в цялата страна. Програмата на тазгодишното издание определено беше богата и имаше за всекиго по нещо.
КАКВО Е ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ?
По време на европейската нощ на музеите всеки може да посети участващите музеи и галерии напълно безплатно в рамките на една нощ. Концепцията на инициативата е да се достигне до голям кръг от хора, с акцент – младата аудитория. А необичайна и атрактивна програма предлага възможността за запознаване с културното наследство.
Събитието за първи път се организира през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват още в първото издание.
ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ, МАЙ 2022, СОФИЯ
Тази година повече от 45 музеи и галерии се включиха в Европейската нощ на музеите в София. От кокетни галерии в малките улички на централна София до големите музеи, като Национален военноисторически музей, и галерии, като Национална галерия / Квадрат 500, разнообразието беше голямо.
По-голямата част от музеите и галериите отвориха вратите си за посетители след 18:00 часа и работеха до полунощ. Въпреки това времето беше изключително кратко, за да успеем да обиколим всички места и да разгледаме всичко. Затова си направихме стриктен план, според който да обиколим възможно най-много места за краткото време, с което разполагахме.
И тъй като със сигурност предстоят още издания на Европейската нощ на музеите, реших да споделя с вас местата, които ние посетихме. Може би най-големият съвет, който бих ви дала, е да се облечете с удобни дрехи и обувки, защото ще вървите много пеша. Определете си няколко места, които със сигурност искате да посетите – няма как да посетите всичко в едно издание.
Ето кои музеи и галерии успяхме да посетим:
Регионален исторически музей – София
Едно от малкото места, които отвориха още от обяд. Това беше добра идея, тъй като музеят е голям и изисква време, за да се обиколи пълноценно.
Постоянната експозиция на музея е разположена в една от най-красивите и емблематични сгради в София – бившата Централна минерална баня, построена през 1912 г. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м. и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години – от времето на неолита до 40-те години на ХХ в. Те са групирани по теми – „Наследството на древността“, „Силата на духа“, „Династичната връзка със Западна Европа“, „Дворцов кабинет“, „Софийската улица“, „Държавни и общински институции“, „Домът и облеклото на софиянци“, „Културен живот и развлечения“. Акцентът е върху част от най-важните моменти от историята на града – избирането му за столица през 1879 г. и десетилетията до началото на войните от 1912-1918 г. Това е времето през което София се преобразява от малко ориенталско градче до модерна европейска столица.
Галерия “Ракурси”
“Ракурси” е независима галерия за модерно и съвременно изкуство. Временната изложба “Пряко допълнение” включваше художниците Анета Дръгушану, Мариана Маринова, Валентин Ангелов, Христо Йотов, Греди Асса, Михаил Лалов, Васил Стоев, Димитър Петков, Милко Божков, Цветелина Максимова, Николай Янакиев, Пламен Бонев.
Галерия “Нюанс”
Това беше една от най-елегантните и стилни галерии, които сме посещавали – направо се влюбихме в пространството. “Нюанс” представя изложби на съвременно, класическо и модерно изкуство, като в Европейската нощ на музеите беше представена изложбата “Изкушения” на Иван Стратиев.
Национален литературен музей, къща музей “Петко и Пенчо Славейкови”
За съжаление малка част от националните ни литературни музей са в отлично състояние. Музеят на Петко и Пенчо Славейкови дори не се помещава в къщата, в която реално те са живяли. Малката им къщичка се е намирала е един от безистените на ул. Граф Игнатиев (в близост до едноименния площад), но е била разрушена след смъртта им. Малкото им вещи са били преместени в апартамент на първия етаж на ул. Г. С. Раковски 138, където в момента се помещава тяхната “къща музей”.
Въпреки разочарованието ни, в къщата музей все пак успяхме да разгледаме някои от вещите на Славейкови и да се насладим на кратка беседа от музейните служители.
Национален литературен музей, къща музей “Пейо К. Яворов”
Още една къща музей, която тепърва се бори за финансиране за цялостен ремонт, след дълги съдебни битки за собствеността ѝ. Експозицията се помещава само на втория етаж от къщата, като останалите два етажа в момента са затворени за посещения.
Битовата експозиция с гостната стая и работния кабинет на поета пресъздава автентичната атмосфера от началото на ХХ в., в която Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова живеят. Тук е възстановена и стаята с оригиналните вещи от последната квартира на поета на ул. “Солунска”, където той слага край на живота си на 29 октомври 1914 г.
Национален литературен музей, къща музей “Иван Вазов”
От трите къщи музеи, които посетихме, тази на Иван Вазов определено беше най-добре уредена и поддържана. Къщата е пълна с история, която се носеше във всяка стая от нея. Това е и първият национален литературен музеи в България, учреден само няколко години след смъртта на Вазов.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 година и тук писателят е живял и работил най-дълго време. Сега в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документалана експозиция, в която са изложени и някои от уникалните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея през 1895 и 1920 години. Към втория етаж отвежда широка дървена стълба, над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са показани елегантните Вазови дрехи.
ONE+ Gallery
Първоначално не бяхме планували да посетим галерия ONE+ Gallery. Но тъй като беше в непосредствена близост до къщата музей на Иван Вазов, решихме да я включим в програмата си. От четирите галерии, които посетихме, това беше мястото, което най-малко ни хареса. Изложбата, която беше представена, беше твърде абстрактна за нашия вкус.
Национална галерия, Квадрат 500
За финал на тазгодишното издание на Европейската нощ на музеите решихме да оставим Националната галерия Квадрат 500. Няма да ви лъжа – вече бяхме много уморени, но с последни сили обиколихме всички четири нива на галерията.
Определено галерията е направена по европейски модел – на моменти имах чувството, че се разхождам в някоя известна парижка галерия. А фактът, че мястото беше препълнено от посетители само може да ме радва.
В 28 зали на четири нива са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията, който наброява над 42 000 музейни единици. Началото на българската колекция се поставя през 1890-те. По-голямата част от чуждестранната колекция е формирана през 1980-те.
В експозицията са включени творби, представящи българското изкуство от средата на ХІХ век и от XX век, европейско изкуство от ХV-ХХ век, образци от Азия, Африка и Америка.
А вие участвали ли сте в Европейската нощ на музеите? Кои музеи и галерии успяхте да посетите тази година? Разкажете ми в коментарите.
